За всеки дебат ще има ясно формулиран кратък въпрос и всеки отбор ще защити конкретен, еднозначен и ясно дефиниран отговор на този въпрос. Например темата на дебата може да бъде „Трябва ли висшето образование да бъде безплатно?“. Може да има три отбора, като всеки от тях да защитава тези примерни отговори:
- Отбор Y: „Да, висшето образование винаги трябва да бъде безплатно.“;
- Отбор N: „Не, хората трябва да инвестират в собственото си образование.“;
- Отбор D: „Висшето образование трябва да бъде безплатно за хората с определено ниво на доходи.“.
Ние изрично насърчаваме недуалистичен поглед върху сложните проблеми, затова предлагаме да избягваме отговорите „да“ и „не“, тъй като рядко на реалните проблеми може да се отговори само с „да/не“.
Темите трябва да са от реалния живот, да са подходящи и да могат да бъдат предложени на Заместник-председателя по образование на клуба от всеки член.
Теми, които не са подходящи за дебати (APDA, 2016 г.):
- Чисто субективни теми, за които не могат да се дават обективни аргументи. Например: „Коя религия е „истинска“?;
- Трудни случаи (теми, за които е изключително трудно или невъзможно да се аргументира различна страна от основната позиция). Например: „Никой човек не бива да бъде измъчван от държавата без причина.“;
- Тавтологии (теми, за които логически може да съществува само една позиция). Например: „Земята по-малка ли е от Слънцето?“;
- Изключително специфични случаи (теми, които изискват много специфични знания, за да бъдат правилно обсъдени). Например: „Рециклиране на PVC: алтернативни съединения.“.
За организирането на дебати се препоръчва Заместник-председателят по образование да представи темата на членовете (по електронен път или по време на среща) и да изчака те да изразят позициите, които искат да защитят, вместо да представя темата и предварително определения набор от опции. Първата система позволява на отборите да „се покажат“ като естествени и избягва етикетирането им като предубедени или едностранчиви.
Препоръчва се също така участниците да се запишат в отбори, които наистина представляват тяхната позиция, вместо да защитават безразлично възгледи, в които не вярват.
Ролята на Заместник-председателя по образование е да определи окончателния състав на отборите.
Дебатите в конкретно време/място (съгласно APDA) са специален тип дебати, при които отборите се приканват да играят ролята на конкретно лице (обикновено политически лидер) или орган (правителство, съвет на директорите) в конкретен момент от историята. Например: „Вие сте Джон. Ф. Кенеди по време на кубинската ракетна криза. Току-що получихте най-новите сателитни снимки, показващи, че Съветският съюз поставя МКБР в Куба".
Дебатите могат да посочват или да не посочат пространствено местоположение. В горния случай това не е от значение – мястото, където Кенеди е решил хода си на действие, не е повлияло на решението му. Ако обаче темата на дебата беше „Вие сте генерал Гордън Мийд, току-що победихте Робърт Лий в Гетисбърг“, тогава местоположението (бойно поле, където хиляди са загубили живота си) със сигурност би могло да повлияе на решението му да не преследва армията на Конфедерацията.
Дебатите в конкретно време/място протичат като нормални дебати с едно значително изключение: тъй като те са дебати, които симулират историческа ситуация, отборът, представляващ конкретна позиция, не може да използва информация, която по това време не е била известна на представляваната личност или орган.
Например ако отборът представлява японския император през Втората световна война, той не може да използва знанието за съществуването на ядрени оръжия. Имайте предвид, че това правило ограничава използването на информация, която не е била известна на представлявания, но не и информация, която е била известна, но не е станала широко известна дотогава. По отношение на същия пример напълно логично е да се предположи, че японският император би знаел за плановете за нападение в Пърл Харбър в дебат, който се случва на 1 декември 1941 г., въпреки че самата атака се е случила на 7 декември.
Информацията, която не е достъпна на историците, трябва да се избягва. Продължавайки още веднъж с горния пример, историците все още нямат единно мнение дали правителството на САЩ е получило или не предизвестие за нападението, така че ако отборът представлява правителството на САЩ на 1 декември 1941 г., атаката на Пърл Харбър не трябва да се използва.
Въпреки че APDA препоръчва дебатът да се води, като се зачита психологическата личност на представения лидер, ние смятаме, че това би насочило дебата повече към театралната, ролева и изследователска страна, а не към аргументиращата/образователната страна, върху която се съсредоточава Agora. За дебат на Агора би било напълно логично, ако отбор, представляващ нацисткото правителство на 20 юни 1941 г. (два дни преди началото на операция „Барбароса“ – нахлуването на Германия в Съветския съюз) и защитаващ тезата, че е по-добре да се изчака, е с по-висок резултат от останалите отбори и „спечели“. Обаче подобен изход от събитията вероятно не би могъл да се случи в историята поради личността на Хитлер.
Препоръчва се също така при дебати в конкретно време/място да не се избират теми от съвсем скорошни или много противоречиви събития, освен ако клубът няма традиция на цивилизован дебат без лични аргументи.
Дебатите се организират и насрочват от Заместник-председателя по образование на Клуба поне две седмици предварително. Всеки дебат изисква следните роли:
- Модератор на дебати;
- Съдии на дебата при състезателен формат;
- Хронометрист за дебата (може да бъде същият като хронометриста на срещата);
- Два или повече отбора с поне двама членове. За практически цели се препоръчва да има не повече от пет отбора;
- Ако е възможно, всеки отбор трябва да има поне един резервен член, който може да замени участник при неявяване;
- Всички отбори трябва да имат еднакъв брой членове;
- По време на раздела не се използват Брояч на паразитни думи и Дума на деня;
- Граматикът се използва по време на раздела, тъй като коректността на езика е основната цел на всички речи;
- Ако клубът има Оценител на езика на тялото или Оценител на изслушването, тази длъжност може да се използва и по време на раздела;
- Оценителят на срещата трябва да оцени Модератора на дебата;
- Ръководителят на срещата представя Модератора на дебата и останалите длъжности, както обикновено.
Следва списък на материалите, необходими за дебата:
- Входящ и изходящ „бюлетин“ от анкетата за всеки член на публиката;
- Набор от карти с имената или номерата на отбора (за всеки член на публиката) за раздела с въпроси и отговори. Ако отборите са посочени с едноцифрени или еднобуквени имена, както се препоръчва, тези карти могат да бъдат отпечатани веднъж и използвани повторно за всички дебати.
Модератор на дебати
Ролята на модератора на дебати е:
- да представи темата на дебата;
- да проведе входящи и изходящи анкети и да обяви резултатите;
- да представи отборите и позицията, която всеки отбор защитава;
- да даде думата на отборите подред;
- да следи за спазването на правилата за дебати;
- да наложи дисциплинарни мерки по време на дебата, за да се запази учтив и уважителен тон.
Хронометристът помага на модератора на дебати да контролира времето за говорене.
При състезания модераторът на дебати представя накратко и съдиите на дебата.
Съдии на дебата
Съдиите на дебата отговарят за:
- Задаване на въпроси на отборите по време на раздела за въпроси и отговори;
- Предлагане на обратна връзка в края на срещата;
- Ако това е състезание, присъждане на резултати на всеки от отборите.
Те трябва да бъдат безпристрастни (доколкото е възможно) и квалифицирани специалисти. Не е задължително съдиите за дебати да бъдат членове на Agora Speakers и всъщност се препоръчва да не са. Някои предложения за съдии са:
- Учители или преподаватели в училища и университети;
- Журналисти;
- Членове на други клубове на Agora или други публични организации;
- Местни политици или членове/лидери на политически партии;
- Собственици на бизнес;
- Лекари;
- Адвокати.
Последните две категории са особено полезни при дебати относно социални или етични въпроси.